nagradataНа 12 април, 2015 г. всеки посетител на театъра, който се проведе в залата на училището, имаше възможност да гласува за една картина. Майкъл Лазаров от пети клас спечели убедително първото място с 29 гласа, а Коцето Калки лично му връчи наградата – комплект боички!

Тук предлагаме синтезирано мнението на педагогическия колектив за приноса на  малките художници за българското ни самоосъзнаване и самобитност.

Мая Запрянова, детска градина

image18

Тези цветя са сигурно мама, татко, батко Антоан и Майчето – розовото цветенце. Много се радваме, че и най-малките вземат участие. Интересна техника за рисуване на цветчета – равномерни цветни кръгчета, сигурно пръстчетата са рисували без четка.

Слънцето е нарисувано със стил, лъчистата топлина сякаш прегръща земята и всичко наоколо. Разсеяните облаци допринасят за феерията от багри и цветове. Интересно ще бъде да наблюдаваме развитието на художествения усет на Мая.

Емилия Лундблад, 3-ти клас   „Вилата на баба Радка“

image19

Ето това е спомен. Наскоро прочетох, че парите нямали значение, но било по-удобно да се плаче в мерцедес, отколкото на колело. Ех, дайте ми това колело, когато ми е тъжно, да го яхна и да се върна със спомените на село, да си спомня топлите мекици на баба, когато капнала от каране и тичане се прибирам привечер, да ме погалят грубите ръце на дядо, когато му връча скъсаната верига на колелото… Хубавото детство е раят на земята. Това дете има най-голямото богатство.

Марио Бучков, 5-ти клас.

image3

Разпознаваме от пръв поглед гордостта на всеки българин, паметника „Шипка“. Рисунката е монолитна. Пропорциите на паметника са спазени, черешовото топче внася баланс в козпозицията. Главният обект на картината е добре разположен, малко встрани от идеалния център. Земята е застлана с равен тревен килим и само мрачното небе ни припомня за героичните боеве.

Този ученик познава историята на България и се гордее с нея.

Вяра Банева, 1-ви клас

image9

Това е сравнително новият монумент „Света Богородица“ в гр. Хасково, който e посветен на покровителката на града.

Статуята се вижда от целия град дори и вечер. Ясно е, че някоя баба живее в Хасково и че Вяра е излизала да играe с приятели на Младежкия хълм. Мама е помогнала с контурите на паметника, а всичко останало е дело да Вяра – елхичките, небето, пейзажа както и избора на цветове. Поздравления!

Александрина Павлова, 4-ти клас

image15

Решихме да кръстим тази картина „Народна песен“ и ти се иска да запееш… Горда българска девойка с кръшна тънка снага, може би от Кондофрей (попитайте Славянка защо имено от там : ) …Дали тази девойка ще остане в България, или ще хване сЪмолета за Вашингтон? Където и да свие гнездо, там ще бъде и пребъде България и българския дух и песен.

image17

Щъркели са свили гнездо на голямото дърво. Не само това – вижте колко живот цари на тази картина – една хралупа в дървото е леговище на диво зверче, две калинки с пъстри пелеринки пъплят и търсят нещо за ядене, две пеперудки пърхат с крилца. Цели три щъркелчета ще покажат главички от яйцата всеки момент… Така изглежда идеалната гледка от детската стая на село в България!

„Народен танц“

image16

В тази картина се усеща ритъм и движение. Танцьорите са в сложен подскок, между небето и земята, между България и Вашингтон… Носиите са недвусмислено нашенски, усмивките – сърдечни. Момъкът е закичен със здравец вероятно, а момата – с розов цвят. Девойчето размахва кърпичката и музиката се носи… чувате ли я?

Дара Стаева – първи клас

image7

Облачетата са като току-що простряно пране, което слънцето ей-сега ще изсуши. Лъчите се протягат и почти докосват катерушките. Пързалката е като обувката на мама – хем мъничко страшна, хем прекрасна. Зеленият килим е с прекрасен преливащ десен, цветята са навсякъде и мирише на пролет. Детето е нарисувало едно от своите любими кътчета.

Кристина Лундблад, 1-ви клас   „Курбан на село“

image20

Три сестрички са на курбан на село. Зад едната от тях виждате постлано синьото одеало на баба (за уточнение, че това не е езерце или рекичка). Няма бейбиситър, вижте колко е безопасно и хубаво на село край вилата на баба Радка (за справка разгледайте другите две картини на сестричките Лундблад).

София Макати, първи клас

image6

Децата рядко употребяват черно, но тук е толкова шарено, че този цвят ми е нужен, за да позная веднага момиченцето – като цвете сред цветята. Дъгата е символ на щастие, вяра и любов. Тя е в съразмерна перспектива – тънка в далечината и по-дебела на близък план. Големият брой цветове апелира към усещането ни за разнообразие и пълнота.

Люлчица ли виждаме закачена на дървото? Омайно и ароматно е в този детски свят.

Дара Стаева, първи клас

image8

Прекрасно е нашето море. Много нежно, блестящо на слънцето, идващо тъмно и избледняващо към сушата, плитчината се вижда, една спокойна вълничка едва се е разляла на брега. Почти усещам горещия пясък и свежия бриз, чувам плясъка на морските птици и шума на загадъчните тръстиките, криещи хиляди тайни. Истински плаж, непокътнат от цивилизацията. Прекрасен спомен, един от най-милите за много от нас.

Иска ми се да я озаглавя „На плажа между с. Кранево и Албена“ или „Между Ахтопол и Синеморец“. А вие какви асоциации имате?

Юлия Вангелова, детска градина

image13

Невероятна символика!

Мама и татко са равнопоставени в двата края на картината – мама е родена в България, а татко – в Америка. Дели ги суша и море – двете сини кълба са навярно моретата и океаните между Вашингтон и България… Слънцето е над мама : )

Рисунката няма заглавие, но ми се иска да я озаглавим: „Между два материка“.

Мари Лундблад, втори клас

“В каручката”

image14

Това дете има дарба и невероятно богато светоусещане. Веднага се усещат скоростта, вятъра в косите и забавлението. Не ви ли е страх малко по този стръмен склон?

Разположението на главните герои е в центъра, предната половина на коня не се вижда, сякаш от бързане е излязъл от листа, а кончето, тичащо отзад, вероятно детенцето на кобилката, едва догонва талигата с дечурлига. Виждам трите сестрички и дядо им, държащ уверено поводите. Който не се е возил на каручка, той не знае колко е весело.

Забелязахте ли зайко-байко в дупката край пътя и другото животинче до него? Каква пълнота на живот и образност!  Задача за зрителите – познайте какво ядат пътниците!!!

Лили Мичев, първи клас

image12

Точно така рисувахме много от нас на годините на Лили. Контурно и обектно. Най-важното е на мястото си, предметите се разпознават лесно. Интересна е двойната композиция – като двоен албум на поп-звезда : )

image11

Колата на бъдещето – това е другата част от албума на нашата звездичка…

Антоан Запрянов – първи клас

image5

Художникът е пресъздал Рилската обител. В коридора по време на театъра на 12 април имаше един художник, Стефан Митев, който остана да пази изложбата. Той се спря при тази картина и позна ръката на бъдещ художник. Имаше предположение, че е на някого от най-големите ни ученици. „Как така е първокласник?!“ – недоумението му беше голямо – „Само в двата кръста на кубетата допускам, че  е ползвал шаблон, иначе тук се вижда поглед и ръка на човек с дарба.

Антоан Запрянов  – първи клас

image10

Картирата изобразява прекрасните Рилски езера през лятото. Красотата на България няма край. Багрите се преливат от низините до високите върхове от синьо през зелено до кафяво…

Майкъл Лазаров – пети клас

image4

И тук веднага разпознаваме обекта на рисунката – Рилския манастир. Перспективата е спазена, впечатлява симетрията и познаването на детайлите. Обикновено Рилския манастир го показват на снимките мъничък, сгушен в пазвите на планината, а тук ни се вижда огромен, едва побиращ се в пределите на платното. Достойна обител за мислите на децата ни!

Картината спечели одобрението на публиката по време на гостуващия театър на 12 април.