На 12 април, 2015 г. всеки посетител на театъра, който се проведе в залата на училището, имаше възможност да гласува за една картина. Майкъл Лазаров от пети клас спечели убедително първото място с 29 гласа, а Коцето Калки лично му връчи наградата – комплект боички!
Тук предлагаме синтезирано мнението на педагогическия колектив за приноса на малките художници за българското ни самоосъзнаване и самобитност.[clear]
Мая Запрянова – детска градина
Тези цветя са сигурно мама, татко, батко Антоан и Майчето – розовото цветенце. Много се радваме, че и най-малките вземат участие. Интересна техника за рисуване на цветчета – равномерни цветни кръгчета, сигурно пръстчетата са рисували без четка.
Слънцето е нарисувано със стил, лъчистата топлина сякаш прегръща земята и всичко наоколо. Разсеяните облаци допринасят за феерията от багри и цветове. Интересно ще бъде да наблюдаваме развитието на художествения усет на Мая.[clear]
Емилия Лундблад “Вилата на баба Радка” – 3-ти клас
Ето това е спомен. Наскоро прочетох, че парите нямали значение, но било по-удобно да се плаче в мерцедес, отколкото на колело. Ех, дайте ми това колело, когато ми е тъжно, да го яхна и да се върна със спомените на село, да си спомня топлите мекици на баба, когато капнала от каране и тичане се прибирам привечер, да ме погалят грубите ръце на дядо, когато му връча скъсаната верига на колелото… Хубавото детство е раят на земята. Това дете има най-голямото богатство.[clear]
Марио Бучков, 5-ти клас.
Разпознаваме от пръв поглед гордостта на всеки българин, паметника „Шипка“. Рисунката е монолитна. Пропорциите на паметника са спазени, черешовото топче внася баланс в козпозицията. Главният обект на картината е добре разположен, малко встрани от идеалния център. Земята е застлана с равен тревен килим и само мрачното небе ни припомня за героичните боеве.
Този ученик познава историята на България и се гордее с нея.[clear]
Вяра Банева, 1-ви клас
Това е сравнително новият монумент „Света Богородица“ в гр. Хасково, който e посветен на покровителката на града.
Статуята се вижда от целия град дори и вечер. Ясно е, че някоя баба живее в Хасково и че Вяра е излизала да играe с приятели на Младежкия хълм. Мама е помогнала с контурите на паметника, а всичко останало е дело да Вяра – елхичките, небето, пейзажа както и избора на цветове. Поздравления![clear]
Александрина Павлова, 4-ти клас
Решихме да кръстим тази картина „Народна песен“ и ти се иска да запееш… Горда българска девойка с кръшна тънка снага, може би от Кондофрей (попитайте Славянка защо имено от там : ) …Дали тази девойка ще остане в България, или ще хване сЪмолета за Вашингтон? Където и да свие гнездо, там ще бъде и пребъде България и българския дух и песен.[clear]
Александрина Павлова, 4-ти клас
Щъркели са свили гнездо на голямото дърво. Не само това – вижте колко живот цари на тази картина – една хралупа в дървото е леговище на диво зверче, две калинки с пъстри пелеринки пъплят и търсят нещо за ядене, две пеперудки пърхат с крилца. Цели три щъркелчета ще покажат главички от яйцата всеки момент… Така изглежда идеалната гледка от детската стая на село в България![clear]
Александрина Павлова, “Народен танц” – 4-ти клас
В тази картина се усеща ритъм и движение. Танцьорите са в сложен подскок, между небето и земята, между България и Вашингтон… Носиите са недвусмислено нашенски, усмивките – сърдечни. Момъкът е закичен със здравец вероятно, а момата – с розов цвят. Девойчето размахва кърпичката и музиката се носи… чувате ли я?[clear]
Дара Стаева – първи клас
Облачетата са като току-що простряно пране, което слънцето ей-сега ще изсуши. Лъчите се протягат и почти докосват катерушките. Пързалката е като обувката на мама – хем мъничко страшна, хем прекрасна. Зеленият килим е с прекрасен преливащ десен, цветята са навсякъде и мирише на пролет. Детето е нарисувало едно от своите любими кътчета.[clear]
Кристина Лундблад, 1-ви клас „Курбан на село“
Три сестрички са на курбан на село. Зад едната от тях виждате постлано синьото одеало на баба (за уточнение, че това не е езерце или рекичка). Няма бейбиситър, вижте колко е безопасно и хубаво на село край вилата на баба Радка (за справка разгледайте другите две картини на сестричките Лундблад).[clear]
София Макати, първи клас
Децата рядко употребяват черно, но тук е толкова шарено, че този цвят ми е нужен, за да позная веднага момиченцето – като цвете сред цветята. Дъгата е символ на щастие, вяра и любов. Тя е в съразмерна перспектива – тънка в далечината и по-дебела на близък план. Големият брой цветове апелира към усещането ни за разнообразие и пълнота.
Люлчица ли виждаме закачена на дървото? Омайно и ароматно е в този детски свят.[clear]
Дара Стаева, първи клас
Прекрасно е нашето море. Много нежно, блестящо на слънцето, идващо тъмно и избледняващо към сушата, плитчината се вижда, една спокойна вълничка едва се е разляла на брега. Почти усещам горещия пясък и свежия бриз, чувам плясъка на морските птици и шума на загадъчните тръстиките, криещи хиляди тайни. Истински плаж, непокътнат от цивилизацията. Прекрасен спомен, един от най-милите за много от нас.
Иска ми се да я озаглавя „На плажа между с. Кранево и Албена“ или „Между Ахтопол и Синеморец“. А вие какви асоциации имате?[clear]
Юлия Вангелова, детска градина
Невероятна символика!
Мама и татко са равнопоставени в двата края на картината – мама е родена в България, а татко – в Америка. Дели ги суша и море – двете сини кълба са навярно моретата и океаните между Вашингтон и България… Слънцето е над мама : )
Рисунката няма заглавие, но ми се иска да я озаглавим: „Между два материка“.[clear]
Мари Лундблад, “В каручката” – втори клас
Това дете има дарба и невероятно богато светоусещане. Веднага се усещат скоростта, вятъра в косите и забавлението. Не ви ли е страх малко по този стръмен склон?
Разположението на главните герои е в центъра, предната половина на коня не се вижда, сякаш от бързане е излязъл от листа, а кончето, тичащо отзад, вероятно детенцето на кобилката, едва догонва талигата с дечурлига. Виждам трите сестрички и дядо им, държащ уверено поводите. Който не се е возил на каручка, той не знае колко е весело.
Забелязахте ли зайко-байко в дупката край пътя и другото животинче до него? Каква пълнота на живот и образност! Задача за зрителите – познайте какво ядат пътниците!!![clear]
Лили Мичев, първи клас
Точно така рисувахме много от нас на годините на Лили. Контурно и обектно. Най-важното е на мястото си, предметите се разпознават лесно. Интересна е двойната композиция – като двоен албум на поп-звезда : )[clear]
Колата на бъдещето – това е другата част от албума на нашата звездичка…[clear]
Антоан Запрянов – първи клас
Художникът е пресъздал Рилската обител. В коридора по време на театъра на 12 април имаше един художник, Стефан Митев, който остана да пази изложбата. Той се спря при тази картина и позна ръката на бъдещ художник. Имаше предположение, че е на някого от най-големите ни ученици. „Как така е първокласник?!“ – недоумението му беше голямо – „Само в двата кръста на кубетата допускам, че е ползвал шаблон, иначе тук се вижда поглед и ръка на човек с дарба.[clear]
Антоан Запрянов – първи клас
Картирата изобразява прекрасните Рилски езера през лятото. Красотата на България няма край. Багрите се преливат от низините до високите върхове от синьо през зелено до кафяво…[clear]
Майкъл Лазаров – пети клас
И тук веднага разпознаваме обекта на рисунката – Рилския манастир. Перспективата е спазена, впечатлява симетрията и познаването на детайлите. Обикновено Рилския манастир го показват на снимките мъничък, сгушен в пазвите на планината, а тук ни се вижда огромен, едва побиращ се в пределите на платното. Достойна обител за мислите на децата ни!
Картината спечели одобрението на публиката по време на гостуващия театър на 12 април.[clear]